Тъй като разгадаването на древната ни история е като една огромна задача по криминология, е изключително важно откъде да започнем, кой първоизточник да поставим на първо място, кой на второ и т.н.

Тази задача у нас се счита, че я е решил Васил Златарски за когото Божидар Димитров изтъкваше как е работил сам по нея, доказващо "гениалността" му, докато в Румъния задачата са решавали 12 човека. Всеки високообразован човек днес може да прецени, че това е доста примитивно твърдение и априори трябва да очакваме лош резултат, какъвто се е и получил на практика. Златарски ако не беше ректор на СУ и с огромна административна власт и 9 септември 1944г не бе дошъл тъй скоро, вероятно отдавна да е забравен с глупавия си Панславинизъм.

Днес много хора се опитват да намерят първоизточниците подходящи за "аксиоми" върху които да изградят непротиворечив математически модел на задачата. Някои се хващат за етимология с безкрайни игри на думи, други за Теофан Изповедник, за Йорданес или за летописи от Грузия, Китай, Ирландия и къде ли не, стига да намерят дума която с 2-3 букви да им заприлича на "бълг". Летописите обаче са пълни с всякакви противоречащи си митове и изборът е много труден.

Това което съм приел за себе си е Хрониката на Комес Марцелин. Макар и малко силно казано, считам че историята на България трябва да започва с нея и по-точно през 499г когато българите попиляват край река Цурта елитната византийска армия на император Анастасий I и той не може да я възстанови с години, след което като защита срещу българите изгражда "Дългата стена" между Черно и Мраморно море, която може да се види и днес в Турция.

Ето по кои причини считам, че това е най-добрия избор. Ако имате по-добър избор или забележки моля оставете смислени коментари.

1.Най-старият ръкопис от 6-ти век на хрониката на Марцелин се пази в библиотеката към Оксфорд във вид на кодекс, въпреки твърденията на Божидар Димитров, че всеки летопис трябва да се преписва на 6-700 години. Вярно, че не е самия оригинал, но тогава към манастирите е имало към 30-40 човека които са преписвали оригиналите като при печатница. Книгите са били подвързвани във вид на "codex", https://en.wikipedia.org/wiki/Codex
В крайна сметка за нас е важно, че човешка ръка е написала смислено думата "българи" на много места още в началото на 6-ти век, независимо дали е бил точно Марцелин. Ето и как може да намерите книгата в Оксфорд
6th cent T Codex Tilianus: Oxford, Bodleian Library, Auct. T. 11.26
Предимствата да се работи с оригинал, вместо с препис би трябвало да са ясни на всекиго.

2.Запазени са много копия, което показва и че това е една изключително ценена книга през вековете и сигурно има защо.
11th cent. S Codex Sanctomerensis: St. Omer, Public Library 697
U Udine, Episcopal Library 14
12th cent. Brussels, Lat. 6439—6451
14th cent. R Paris, Bibliothиque Nationale, Lat. 4870
15th cent. Vienna, Nationalbibliothek 138
Venice, Biblioteca Marciana Lat. VL135
Oxford, Bodleian Library, Canon. script eccl. 193
Oxford, Bodleian Library, Canon. script. eccl. 96
Vatican, Urb. Lat. 382
Vatican, Palat. Lat. 818
Florence, Biblioteca Mediceae-laurenziana 58
Milan, Bibliotheca Ambrosiana C. 290
Toulouse, Bibliothиque Municipale 468 (excerpts only)32
Canterbury, St Augustine"s Abbey 37933
16th cent. Berlin, Lat. 118

3.Тъй като копията са пазени на Запад не са могли да бъдат унищожени от руски, съветски, всякакви паславянски, а дори и от гръцки историци, политици и попове.

4.Книгата е "хроника", написана във вестникарски стил със строги факти, а не както книгите на Теофан Изповедник и Йорданес, пълни с измислици, приказки, вътрешни противоречия и взаимноизключващи се твърдения за случили се събития.

5.Комес Марцелин е починал 534г., което значи че е бил съвременник на всичките събития които е описал, а не като Теофан Изповедник който е писал 150г след битката на Аспарух. Всеки може да си представи какво е да описваш събития след 150 години днес, а тогава това е било цяла вечност.

6.Комес Марцелин е живял в Константинопол и е писал какво се е случвало зад стените му, а не като Теофан който е споменал за неща от другата страна на Черно море, където не се е стигало както днес. Поради което, може да кажем смело, че и прабългари във Фанагория е имало колкото е имало и славяни у нас.

7.Има не малко летописци, които са оставили коментари за Марцелин, че е бил много образован и надежден писател. В хрониката му не е открито нито едно доказано противоречие.

8.Хрониката на Марцелин се изучава от най-добрите историци и на Запад изучаващи Римската империя и може да използваме направо изводите до които те са стигнали, като това че България е създадена в края на 5-ти век където е и сега и е започнала веднага да води дълга поредица от войни с Византия и да се разширява.  Някой ще каже "Българските историци трябва да знаят за България повече от американските и австралийските!". Да, ама в случая за древната ни история може да съдим главно по летописите от Римската империя, а не от руски книжки от 11-ти век. Западните историци също така са подредили и изучили много добре римските първоизточници.

9.Откъси от Хрониката на Марцелин има и в ЛИБИ, не говорим за нещо ново, извънземно или конспирация. Историците ни от соца обаче не са имали проблем да ги потулят дълбоко сред всичките противоречащи си летописи. Освен това защото са малки откъси, са могли да пробутват до тях и лъжи, като тази че до българите с които император Анастасий I е воювал е имало и славяни. Ако си изтеглите цялата книга, ще видите веднага, че там няма никакви славяни и дори и "склави" и това е чиста лъжа. Има само българи, описани в оригинал като "българи". Книгата я има на интернет с коментари на английски от австралиеца Brian Croke и се казва "The chronicle of Marcellinus". Може да се ползва и ЛИБИ на български, разбира се.

Моля, не забравяйте да оставите коментар, ако считате друг първоизточник за по-надежден и защо.    

Относно точността не мога да оспоря твоето мнение за Марцелин. Също така смятам за ненужно и дори безсмислено да градираме изворите и да ги подреждаме в класации така,както тухлите на съседния строеж нямат номера и с №1 там е само онази,която майсторите са сложили първа,преди всички други.

Историческата наука е като сграда,която се гради тухла по тухла. Тя не може да е завършена,докато всички тухли не дойдат на своето място а в нея често работят "майстори",които изкривяват стените или покрива и се налага да почваме всичко отново. Нашата история не е писана от истински историци а от политически обременени,които са мислели повече за Русия отколкото за България,когато са я писали. Затова "сградата" на "нашата" досегашна история е силно разкривена,с рухнали покриви и спукани стени сиреч не става за нищо,и трябва да бъде започвана отново.

По тази причина за нас всички оригинални извори са ценни- дори Римския хронограф,който говори за Българи в 354 г. и арменската история,която говори за Българско преселение от Европа към Азия в III-II век пр. Хр. За мен лично е изключително ценен и "Именникът на князете" заради моите календарни разработки,макар неговите оригинали в Симеоновата енциклопедия да са били унищожени в Русия и да са заменени с преписи. Българският календар,който реконструирах въз основа на "Именника" е съвършено точен и именно тази му точност нанася смъртоносен удар върху тюркската теория,като направо щя премазва! Друг е въпросът че в "Именника" се говори за Българска държава и Български владетели 515 години преди Аспарух- факт,в който никой древен Българин не се е усъмнявал!

Считам, че първоизточниците просто не са еднакви като тухли и по надеждност и по обема на информацията която носят. Ако търсим прилика със строеж, то трябва да е такъв където търсим първо най-големия камък да сложим в основата. По-добре обаче да погледнем как е изградена математиката върху аксиоми и теореми. Хиляди дела се водят също всеки ден в съдилищата по света и винаги се търсят първо най-надеждните и годни доказателства и най-надеждните свидетели. Такъв на първо място е Комес Марцелин, а не Теофан, Йорданес и всички останали летописци писали за това време и нашата територия.