Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 12:51 - Безспорното доказателство, че Българите са ОСНОВИЯТ съсед и противник на Визания между 499-та и 548-ма година
Автор: bulgares Категория: История   
Прочетен: Коментари: Гласове:
7

Последна промяна: 01.03 14:53


Първата година за която имаме съвсем надеждни сведения за многобройни Българи на Балканите, населяващи земи може би не по-малки от тези на Аспарухова България и водещи постоянни войни с мощната армия на Константинопол не е 681г., а към 200 години преди това. Някои от тези битки Българите са печелили, а други са губили. В трети случаи пък Българите са се съюзявали с византийската армия като са воювали през 505г. срещу остроготите при река Маргус (днешната река Морава). Всичко това може да звучи и като малоумна конспирация за много българи днес, но то ни е предоставено в една изключително ценна книга на Комес Марцелин (Marcellinus Comes). Тази книга е добре известна на нашите историци, тъй като много откъси от нея могат да се видят в ЛИБИ, том от 1958г.  на страница 313. Тя противоречи очевидно обаче на официална ни история за идване по-късно на прабългари и славяни някъде от североизток, където не може да се открие още и един сигурен артефакт и неизвестно по какви начини написаното в нея е скривано на практика от широката публика у нас. На запад книгата е добре известна, изучава се и се коментира като основна при изучаването на Римската империя. Тя е изключително надеждна, тъй като написаното в нея е във вид на хроника, без включване на митове и религиозни вярвания, в строго документален стил и са запазени много надеждни копия от нея. Изключително важно е, че авторът е документирал събитията живеейки зад стените на Константинопол по това време. Марцелин е починал към 534г и няма как когато е написал ясно "през 499г Българите . ...." да си е измислял нещо за бъдещето или да "архаизира" - един похват с който нашите историци отхвърлят едно по едно написаното от много летописци без да се чувстват задължени да доказват, че има и най-малкия повод за ахаизиране.

На книгата трябва да се гледа като на доказателство с надеждността на артефакти откривани от археологията, тъй като най-ранния запазен препис е от 6-ти век, а написаното от Марцелин се счита за много надеждно, след многократни изводи от най-добрите историци в света, както и от рецензии за книгата му от негови съвременници като Касиодор Сенатор (485-585г.) За разлика от археологическите находки, върху които има най-много кратки надписи, книгата ни дава точни дати в рамките на година и цялостно описание на събития.

Който не знае английски може да види с очите си в ЛИБИ, 1958г стр.313 части от оригиналния текст. Горещо препоръчваме обаче преводът на английски с оригинала на латински и коментари от австралийския автор Brian Croke, който може да свалите за 3 минути от  https://kupdf.com/download/the-chronicle-of-prosper-of-aquitaine-the-gallic-chronicle-of-452-the-chronicle-of-marius-of-avenches_58ca7418dc0d600e4e33903b_pdf The chronicle of Marcellinus  

Ако не заредите цялата книга, трудно можете да видите, че Българите по това време са ОСНОВНИЯ съсед и противник на Византия и лесно можете да приемете хипотезата, че това са само едни от многото други диви племена правещи инцидентни набези на коне по едно и също време и на едно и също място и идващи за по няколко седмици отдалече, едва ли не чак от Украйна. По този начин лесно ще умаловажите стойността на този документ и ще приемете твърденията на много наши официални историци, които би било по-добре да се занимават с гледане на кафе вместо с история. Те често търсят примерно буквата "Б" в какви ли не думи по света за да им заприличат на "Българи", водени може би от желание да се покажат оригинални, да изкарат България по-велика или просто да се подмажат на някой си като "доказват", че "българите сме братя" с народи с които очевидно се различаваме и на външен вид. В същото време Хрониката на Комес Марцелин е достъпна на интернет за целия свят, при това с преводи и коментари на най-различни езици.   

Само при преглед за 15 минути на цялата книга може да се добие веднага представа, че основни врагове в периода 378-548г. на Константинопол са  Хуни, Остроготи и Българи. Хронологията  по същество е като писмен вестник излизал по това време и няма как ако Константинопол е имал битки с друг основен противник това да не е отбелязано в нея. Представяте ли си България да води война днес с някого и във вестниците да няма нито дума за това? Византия е водила значителни битки с Българите през 499г, 502г и 517г, както и няколко по-малки битки за този кратък период от време. Събитията протичат точно както във времето след Аспарух. Ето защо преглеждайки и другите източници внимателно ще открием, че при Аспарух не се създава никаква нова държава, а България в някакъв вид си е съществувала поне 200 години преди това.  

В книгата ще видите не само, че българите са побеждавали лесно добре въоръжена войска от по 15,000 ромеи, но и че са воювали чак от река Морава вероятно до предградията на Константинопол, като са имали постоянно присъствие в Мизия и Тракия. За Тракия авторът казва, че Българите "нахлуват" там, но нека не забравяме, че той е е византиец и би използвал тази дума за всекиго който си позволява да наруши територия която той счита за негова. Очевидно е, че по това време 200 години преди Аспарух, Българите в никакъв случай не могат да бъдат наричани "племена и диваци, правещи набези за плячкосване на местното население". Най-добре е обаче да видите книгата с очите си, което в днешно време с интернет е изключително лесно и достъпно.     


Ето и 5 откъса от книгата където се среща думата Българи с оригинала на латински, превода на български и коментар:  

----------------------------------------------- 1 ------------------------------------
 оригинал: VII IOHANNTS GII3BI SOLIVS:
Aristus Illyricianae ductor militiac cum quindecim milibus armatorum et cum quingentis viginti plaustris arnils ad proeliandum necessariis oneratis contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. bellum iuxta Tzurtam fluvium consertum, ubi plus quam quattuor milia nostrorum aut in fuga aut in praecipitio ripae fiwninis interempta sunt. ibique illyriciana virtus miitum periit, Nicostrato, Innocentio, Tanco et Aquilino comitibus interfectis.

  превод:499г. по време на консула Йоан Гиб, който е сам без колега
Арист, началник на войската в Илирик, се отправил с петнадесет хилади (15 000) войници и с петстотин и двайсет (520) коли, натоварени с необходимото за воюване оръжие срещу Българите, които опустошавали Тракия. Сражението се завързало край река Цурта , където загинали повече от четири хиляди (4000) наши войници, било в бягство, било като се хвърляли от високия речен бряг. Така там погинала илирийската военна мощ и били убити военачалниците Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин"   (Marcellinus Comes, Комес Марцелин, ЛИБИ 1958, 313)
  коментари:
  - някои предполагат, че река Цурта e северно от Цурулон, Tzouroulon (селище само на около 80 км. от Константинопол), дн. Чорлу в Европейска Турция, дн. река Ергене и нейната южна съставна, течаща на юг от Люле Бургаз – тогава Аркадиопол). Макар и малко шокиращо това е твърде вероятно да е вярно, тъй като освен съвпадения на имена имаме и свидетелства за други близки събития. Седновековния летописец  Йоан Зонара (1074-1159) (том 1968, стр.51 ) разказва как Анастасий (491-518)  е изградил "така наречената Дълга стена, която стигала от Голямото море (Черно море) чак до Силиврия (на Мраморно море) поради нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите."  Всъщност от Марцелин виждаме, че Анастасий е воювал главно с Българите и е ясно, че стената е изградена срещу Българите, а Зонара не си го е измислил. Всякакви интерпретации, че стената е изграждана от Анастсий и срещу други са несъстоятелни, защото други сериозни врагове той просто не е имал. Дългата Стена е разположена само на около 64 км от Константинопол и се простира от кал и камъни от брега на Мраморно до брега на Черно море. Останките й се виждат и днес. Съоръжението е завършено през 512 г.. Няма никаква логика такова скъпо съоръжение  да се строи срещу някакви диви племена които се намират по това време на територията на днешна Украйна или дори много по-близо само в Мизия.  

Ако реката от хрониката е разпозната правилно,това означава, че Българите буквално са затиснали с мощта си Константинопол по това време, като са били доста многоброен и боеспособен народ. Реалната граница на Византия през 499г. би се оказала не някъде на Дунава, а на 80км северно от Константинопол и на юг от Българите. Българите пък през тези 50 години биха се прострирали и контролирали една сравнително голяма площ от днешен Видин до Константинопол. Може да допуснем също, че при внезапната атака на Анастасий, българите едва ли са успели да извикат подкрепления чак от Мизия, а се вижда, че са нямали проблем да съберат многобройна войска и да се справят много бързо и жестоко с петнайсет хилядна елитна византийска войска едва ли не след излизането й от Константинопол. Изниква и въпросът ако това са някакви разбойнически племена идващи да грабят местното население чак от Украйна, защо ще приемат битка с редовна византийска армия? Нормално е банди от разбойници да нападат най-беззащитните и да се омитат, когато видят армия. Нормално е също да се обединяват в по-малки групи за да са доволни от грабежите, а не да формират армия която да победи лесно византийската. Може да се докаже също лесно, че византийците са използвали думата Тракия за всичко от Стара Планина до Бяло море но също и само за западните подстъпи към Константинопол. Трудно можем да приемем също, че подобна битка може да бъде спечелена и без подкрепа на местното население. Според превода в ЛИБИ Марцелин представя Тракия като "опустушавана" от "лошите" българи, вместо от "добрите" му византийски сънародници. Макар и не много гладко може да отдадем това на неговата принадлежност. Освен това думата devastantes не може да бъде намерена никъде в интернет, което означава вероятно, че тя не е позната точно така в латинския, не е използвана в нито един друг летопис видим на интернет, а и значението й може да се е изменило с времето. Близка е до английската дума devastates, което означава "опустошавам", но дори и корена не й е същия. 

Тези изводи съвпадат и с други по-малко надеждни източници от по-късни периоди:
-  "В тази година (494г.) така наречените сега българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." пише Теофан Изповедник (758-818) в своята „Хронография" (p.143 /24./,  "...kai oi kaloumenoi Boulgaroi tw kai Qrakh epitrecousi kai epanatrecousi prin gnwsqhnai autous..."). От това може само да добавим, че българите са ЖИВЕЕЛИ (а не са посещавали временно тукашните земи чак от Украйна) не само в Мизия и в Тракия, но и в Илирия (което включва и части от Западните Балкани).
- макар в  книгата на Марцелин  българите да се споменават за пръв път през 499г,  Българите се споменават и като населяващи земите на Балканите около 20 години по-рано, през 480 година когато византийския император Флавий Зенон (474-491) ги убеждава да се бият на негова страна в Панония срещу Остроготите (Йоан Антиохийски-началото на 7 век, ГИБИ., 1960, т.ІІІ, с. 32).  През 480/481г. Theodoric Strabo с армия от 30,000 остроготи побеждава Българите и продължава към Константинопол, но умира през 481г. и се появяват проблеми в армията му, която се завръща.  "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" пише по-късно за същата 480г. и Зонара (1074-1159г),  (ГИБИ, 1968, 150).
 - малко по-късно през 493г. българите са си пак там (според Зонара и Павел Дякон) и като се съвземат нападат ромейската армия и убиват военачалника Юлиян.
 - около 513-515г. е имало "бунт на българите", предвождани от Виталиан, роден в Залдаба (Шумен), който е бил гот,  римски военачалник на българите федерати към византийската армия. "Узурпаторът Виталиан превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи"  пише съвременникът Йоан Малала (491-578),  живял в Константинопол (том 1959г., стр.209).  Събитието потвърждават по-късно Теофан Изповедник (ГИБИ, 1960, 234) и други.  Няма как "някакви малобройни племена" за 10-20 години след 480г. да се преобразуват във важна част на византийската армия и при бунт да превземат такива огромни територии от византийците. Ако погледнем на северозапад,  от това време са останали много писмени източници и археологически разкопки за многобройни българи живеели чак в Панония. Официалната ни история ги обяснява като случайна група, заселила се там пак с някаква "малобройна конница" и може би дори пак с единия син на Кубрат. Не може да изредим всички достъпни извори за панонските българи тук, но може да споменем някои от тях. В “Historia Langobardorum” (XVI-XVII), Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония през втората половина на V-ти век, когато в Рим царства (хунът) Одоакър (Ch.Kingsley, Roman and the Theuton, стр.104).  В “География”  Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV) където е точно Панония. Йоан Зонара в един свой речник също нарича българите с името панонци. В хрониката на Йоан Никиуски (живял през 7в в Египет) описваща събитията от 513-515 г. нашите земи са наречени "Провинция България". От неговия летопис е останало само копие с превод на арабски от 1602 г, което не е много надеждно но е все пак някакъв аргумент. Всичко това говори за многобройни българи по нашите земи много преди 681г. Анонимен равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (около 550 г.)  пише, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи - Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant.
  - през 505г. като съюзници на византийската войска българите водят сражение с готите при Маргус (днешната река Морава). Готите побеждават и си възвръщат Сирмиум (Касиодор Сенатор 485-585). Сирмиум е 100,000 град по това време в римската провинция Панония и е определен за 4-та столица на Римската империя. Днес на неговото място се намира Сремска Митровица, на 75км северозападно от Белград. Марцелин описва събитието, но това че византийците се съюзяват с българите го разбираме от Касиодор Сенатор. който е живял по същото време.  Колко са били българите около Морава може само да гадеем, след като в периода 863–867 г., 360 години по-късно Кирил и Методий нямат проблем да разпространяват във Великоморавия писмото си на старобългарски (известно е, че езикът се е наричал старобългарски и чак през 1822г във Виена е наречн "Old Church Slavonic" от Josef Dobrovsky, чието ново име добива масова полулярност по политически причини и с цел да се заличи думата "български")  

----------------------------------------------- 2 ------------------------------------
 оригинал: X PROBI ET AVIENI: 
Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciarn, nullo Romanorum miite resistente, iterum devastata est.
 
 превод: 502г. -  По време на консулите Проб и Авиен
По обичая си българското племе отново опустошило често плячкосваната Тракия, без да му се противопостави никакъв римски войник.  

----------------------------------------------- 3 ------------------------------------
 оригинал: VIII LAMPADII ET ORESTIS
Mundo Illyricianae utriusque militiae cluctor dudum Getis Illyricum discursantibus primus omnium Romanorum ducum incubuit eosque haut paucis eorum interemptis fugavit. his autem deinde consulibus idem dux audaciae suae secundus in Thraciam quoque advolans praedantes earn "Bulgares felicior Pu " ans cecidit, quingentis eorum in proelio trucldatis 

 превод: 530г -  по време на консулите Лампадий и Орест
Началникът на илирийската пехота и конница, федератът Мундо пръв от всички римски военачалници нападнал гетите, които отдавна кръстосвали Илирик и ги прогонил, като избил твърде много от тях. По-късно обаче, по време на същите консули , поменатият военачалник, подтикван от своята смелост, долетял и в Тракия и сражавайки се успешно, разбил българите, като избил в сражението петстотин (500) души от тях.  

----------------------------------------------- 4 ------------------------------------
 оригинал: XIII BELISARII SOLIVS
Tzitta patricius in Mysia cum haste Bulgarum congrediens ad latnum superior invenitur.
 
 превод: 535г.  по време на консула Велизарий, който е сам без колега
Патрицият Цита се сблъскал при Ятрус  в Мизия с неприятели българи и излязъл победител   
 коментари:  Цита е патриций, женен за сестра на императрица Теодора, при което е назначен за военачалник. Ятрус е  днешната река Янтра, според тълкуванието на ЛИБИ  (том 1958, стр.318). Тук се преместваме от оста Константинопол - Видин и плътно в западната част на Дунавската равнина около Велико Търново където отново българите са водили сражения с редовна византийска армия.  

----------------------------------------------- 5 ------------------------------------
 оригинал: XI POST CONS VLATVM BASLLII ANNO VIII
Iohannes magister militum in Campania praedans Gothos nonnullas liberat senatrices. qui postea patitur noctumum Totilae superventum Bulgarum suorum proditione.
 
 превод:548г - на осмата година след консулството на Василий
Началникът на войската Йоханес като нападнал готите в Кампания (област в Южна Италия), освободил много жени на сенатори. После той бил подложен на нощно нападение от страна на Тотила, поради предателството на своите българи.
  коментари:  Тотила е остготски крал след 542г. в Италия прочут с войните си против византийците, според тълкуванието на ЛИБИ  (том 1958, стр.318). Тук българите се появяват не само на северозапад от Мизия но чак до Италия, където са били съюзник на римската войска срещу остроготите с краля им Тотила. Това отново си противоречи с хипотезата, че българите в Италия са се заселили най-рано "пак от някаква малобройна конница" идваща от Украйна и пак вероятно водена от син на Кубрат. Събитието е потвърдено от Прокопий Кесарийски (500-565г.) но без описание на измяната на българите.    

=================================================  

В заключение ще споменем още някои от най-известните писмени доказателства (те съвсем не са всички) които описват събития за българите на Балканите доста преди 681г.:

  - съществува карта съставена в IV век от Св.Йероним (331-420), въз основа на орографската дейност и картите на владиката Евсевий Кесарийски(270-338), наричан баща на църковната история, върху която е написано “Mesia hec et Bulgaria” (Мизия, тук и България). За съжаление картата е достигнала до нас чрез късен препис (от 12-ти век) и официалната ни история не я възприема като автентичен извор.  Изникват обаче въпроси като това защо картата съвпада така добре с написаното от Марцелин и защо някой си през 12-ти век ще напише "България" точно и само върху Мизия. Българи и мизи са  един и същ народ и според Лъв Дякон (роден 950г.) и Димитър Хоматиан (роден 1165г.). Картата се приема и за автентична на базата на други източници като карта на анонимен римски хронограф от Момзен (354г.), от Хрониките на Манасий и на владиката Йоан от Никиу, от Йордан и козмограф от Равена (столицата на остготите), от Константин Порфирогенет и т.н. Още преди 100г. Ганчо Ценов убеждава немските си колеги, включително с тази карта, че българите са населявали Мизия, Тракия, Македония и Илирия още от 350г.   Доколкото доказателствата са само косвени, те не могат да достигнат надеждността на тези от Хрониката от Марцелин.

488-489г. - Остготският крал Теодорих се върнал от Константинопол при готите и ги подканил да тръгнат и завладеят Италия. Преди да мине през Панония  обаче той разбил първо гепидите, а след това "унищожил и българския цар Бузан, като извършил голяма сеч на отредите му"   (Павел Дякон 720-799, ЛИБИ, 1958, 410, "Busan quoque Vulgarorum").
493г. -  Докато траела  вътрешноготската война между Теодорих и Одоакър ..."Докато това ставало в Италия, българите  жестоко опустошавали цяла Тракия". През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол" (Павел Дякон, ЛИБИ, 1958, 410, "Dum haec apud Italiam geruntur, a Bulgaris universa Tracia crudeliter devastatur.")
517г. - "Българите отново нападнали Илирик и някои от ромейските военачалници им се противопоставили със своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, (те) претърпели позорно поражение... Звезда-комета предсказала тяхната гибел" (Зонара, 1968, 151)
535г. - Българите нахлули в Мизия, пленили и отвели стратега на Илирик, хуна Акум(Аскум) (Скилица-Кедрин 11век., 1965, 203)
538г. - Българи разбиват ромейската армия и пленяват Constantiolus, византийски пълководец в Мизия по времето на Юстиниян I (527–565) и го принуждават да откупи свободата си с много злато, считано за достатъчно за откупуване на процъватяващия град  Антиохия от царя на Персия Хосрой (531-579) (^ Procopius^ De Bello Gotth. iii. 2^) 538-539г. -  Двама български царе с множество българи и с "дронго" опустошават провинциите Скития, Мизия и Тракия (Теофан Изповедник 758-818г, 1968, 237-238) 540- 542г. - Военачалникът на федератите Мундо отново се сражава с български отряд в Илирик (Теофан Изповедник, 1960, 238)
до 550г. - В завършената през 551г. "Римска история" римският историк Йорданес отбелязва, че император Юстиниан Велики (527-565)  "се противопоставил в многобройни сражения  на херули, гепиди и българи, които опустошават често Илирик..." (Йорданес, 1958, 333-334).  В "Гетика", завършена към средата на VІв., Йорданес определя постоянното местожителство на българите така: "Над Понтийско (Черно) море се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове." (Йорданес, 1958, 337)
560г. -  Лангобардския крал Албоин (560-572) "довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме гепиди, българи, сармати..." (Павел Дякон, 1958, 413)
585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите". Лангобардите, след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" (Павел Дякон, 1958, 411)
597г. -  Византийският стратег Петър, брат на император Мавриций, оглавил поход от Одесос (Варна) до десния бряг на р.Дунав срещу течението. Някъде след устието на р.Осъм ромейската войска се натъкнала на 1000 българи, които "си вървели безгрижно, понеже между ромеите и хагана имало мир". (Теофилакт Симоката 580-640, 1959, 334-335)
598г. - Приск, поел поста на стратега Петър, "довел по реката (Дунав) корабите на Сингидунум (днешен Белград), разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява града. Когато настъпила зимата, и едните и другите се завърнали в земите си", т.е. българите отново заели Белград (Теофан Изповедник, 1960, 252)
618г. -  Българи и авари обсаждат Солун (Деянията на св. Димитър, 1960, 135-136) 626г. -  Българи, склави и гепиди в състава на войската на западните хуни, наречени още авари обсаждат Константинопол (Теофан Изповедник,  ГИБИ 1960, 259) 631-632 -  Междуособна война за наследството на аварския престол между българи и авари. След поражението на българите, 9000 от тях заедно със семействата си потърсили спасение при франкския крал Дагоберт (Фредегарий, 1958, 389)
634-635 -  "Господарят на  уногундурите (българите) Кубрат... въстанал срещу хагана на аварите", изгонил войската му и сключил мир с  византийския император (Ираклий), (Патриарх Никифор 758-828г., 1960, 294)
  - Запис от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор (Константинопол 09.08.681г.) от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия) гласи: "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса . Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли." (37. стр. 69). Оказва се, че Константин Погонат не е воювал с някаква дива Аспарухова орда придошла от Украйна, а е воювал с България!
  - Византийският император Константин Багренородни (905-959г.) пише, че България се е намирала под римска власт до император Хераклий (управлявал 610-641г.)
  - За масовото присъствие на българи в Мизия по онова време се споменава и в една от добавките към българския превод на Манасиевата хроника, създаден към 1345г. по повеля на Цар Иоан Александър (1331-1371): "При този цар Анастасий (491-518) българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин (днешен Видин). А преди това (475-476г.) започнаха да превземат долната Охридска земя (т.е. Вардарска Македония) и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г."
  - Намерени са плочки при град Виница  в днешна Македония на около 70км западно от Благоевград, на една от които ясно пише на латински BOLGAR или поне няма никакво друго смислено обяснение да пише нещо друго. Снимка на плочката с надписа лесно може да се види с търсене на интернет. Плочките са датирани със сигурност от периода  5-6ти век тъй като с тях има открити и монети.      


Иска ни се да имаме документ като Хрониката на Марцелин за българите и преди 499-та година и за след 548-ма година, но просто нямаме. Авторът ни е оставил хроника само за това време, без да споменава откъде и как са се появили Българите. Всички предположения за появата им може да бъдат аргументирани с други писмени или археологични доказателства, ДНК анализи и т.н. Съществуват най-различни хипотези и много въпроси без отговор. Може да твърдим, че преди 480г. българите са дошли от Китай, от Алтай, от Иран, от Кавказ или Армения, че са били траки или конкретно мизи, че са местен народ приел названието Българи в един момент по неясно какви причини, че са избягали от римляните зад Дунава и после са се върнали, че са дошли с хуните на Атила от близо или много далече от изток и какво ли не. Книгата може да направи някои предположения повече или по-малко вероятни, но не може да ги докаже. Например, ако българите са част от хуните на Атила защо авторът използва две различни имена и не споменава връзката между тях? По същата логика ние може да сме били част от готите или да сме се присъединили към Атила не от далечния изток, а просто от север на Дунава. Или това може да се е случило само с 10% от мизите, докато другите 90% са си обработвали кротко земята в Мизия и са си плащали данъците на римляните.   

Много историци често правят внушения за пълно обезлюдяване за кратко време на огромни територии без причина и пълното им заселване с чисто ново население от хиляди километри.  Счита се, че при Великото преселение на народите няма миграция на повече от 750,000 души срещу 40 милиона местно население на Римската империя, което е под 2%.  И днес при "голямата миграция" на българи на запад от 90-те основната част от народа ни си остана у нас. Същото е и с "масовото нахлуване" на бежанци в Европа в момента. Всяка медия или автор обаче би описал новините за преселение без да описва местното население. Виждаме, че Анастасий при най-голямата война която е водил е повел 15,000 войници, а се счита, че Константинопол по това време е бил около 2 милиона, които са отглеждали нови войници и осигурявали тила на тази армия. Летописците несъзнателно обаче са описвали само нещата за които всеки е говорел и изместват фокуса ни от основното население към войската и царския двор. Дори при най-силните геноциди в известната ни история основното население си остава. Например режимът на Пол Пот е ужасяващ с унищожаване на 25% от населението, но все пак 75% или основната част си е останала. Една голяма компактна маса хора като даден етнос, като че ли няма свойството да изчезва или да се премества лесно дори и за хилядолетия. Хората могат да загиват масово при глад и войни, но им е вродено биологически и да се борят всячески за оцеляването си и дори да се задържат където са родени. Често след масова миграция имаме след време и някакво значително завръщане на хора по родните им места. Лесно се изменят границите на държави, сменя се властта, сменя се дори езика на местното население и наименованията с които то се нарича, но като цяло то най-често си остава. На едно място при това винаги може да се говори повече от един език и да живее много повече от един етнос. Когато римляните са завладяли нашите земи най-вероятно е имало хора които са избягали на север от Дунава и по други места, като повечето са останали поробени на място. След време избягалите може да са се опитали да се завърнат и дори да се обединят с местните. Интерсна е битката при Абритус през 251г, най-голямата за времето си в Римската империя (въпреки, че почти не я познаваме), при което многобройни готи с вожда им Книва преминават през моста на Дунава до с.Гиген, завиват рязко на изток и отиват чак до  днешен Разград. Защо ще го правят, ако нещо не ги привлича там? Нещо като местното население или техните роднини, които са били там от векове? Нека го кажем ясно, че ние даваме предимство на автохонната теория, но това няма никакво значение вие на коя теория сте симпатизанти, когато пред себе си имате такова уникално, безспорно и ценно доказателство като Хрониката на Марцелин, която доказва поне къде са живели българите между 499г и 548г. със сигурност.  

Защо Хронологията на Марцелин противоречи на официалната ни история, за която си мислим, че трябва да е най-вероятна и най-обоснована? Основите на древната ни история са изградени изцяло от един единствен човек. Това е проф.Златарски, дипломирал се в Петербург през 1891г  по времето на Панславинизма, едно масово обществено движение, базирано  на много смехотворни исторически теории. Според проф.Божидар Димитров делото на Златарски е похвално, тъй като може би ни е спестило много средства, докато в Румъния тази работа са я вършили около 40 човека. По-късно проф.Златарски е ректор на СУ и при наложилите се русофилски настроения у нас не е имал проблем да наложи теориите си. Ние дори не знаем дали Златарски е чел цялата Хронология на Марцелин. Знаем поне, че не е имал компютър и интернет за да види всичко, което ние виждаме днес. Самият Златарски казва в лекциите си "И двамата наши хронисти, Теофан Изповедник (758-818г) и Патриарх Никифор (758-828), които се явяват също еднички извори за историята на Исперих, говорят, че той е преминал Днепър и Днестър и се спуснал към Дунав; за Дон нищо не споменават."  Т.е. теорията му се базира на непълна информация от двама души родени в една и съща година, и двамата живяли  в Константинопол и навършили пълнолетие 100 години след 681г., за което време може да са се наложили какви ли не измислици и легенди. Златарски изчислява смъртта на Кубрат в 642г. въз основа на Именника - един съмнителен документ по начина на намирането му през 1861г.  по времето на Панславинизма  на преписи само на руски от след 15-ти век и по съдържание, според което първият от рода Дуло Авитохол е живял 300 години. Това дълголетие било основание да се счита "със сигурност", че Авитохол е всъщност Атила. Според различни изводи Аспарух е роден около 640г. и има поне 6 имена - Аспарух, Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук и Батий.  Едва ли е нормално един човек да има толкова имена, но още по-ненормално е когато Кубрат е събрал синовете си, Аспарух да е бил на 2 годинки, по-малкия му брат на една, а най-малкия да е бил току що роден. Най-надеждните византийски източници описват битката през 681г, но никъде не се споменва кой е бил водач на българите, а и прилики в имена винаги може да се намерят. Вече знаем, че сюжетът с хан Кубрат и пръчките е изплагиатсван от Езоп и е напечатан през 1881 г. в първия учебник по история на Сава Бобчев, но това ни показва върху какви нелепи измислици е възникнала нашата днешна официална история. Фанагория е била изключително пуста земя по времето на Кубрат и това го знаем със сигурност днес от археологическите разкопки и писмени източници на малкото евреи които са живеели там. Като археология от Велика България са намерени само няколко съкровища в поречието на Днепър в южна Украйна за които се твърди, че са на Кубрат, Аспарух  и други знатни българи загинали в боеве срещу хазарския хаганат, но това си остават само съмнителни хипотези. Нямаме открит и един камък от Велика България където според официалните хипотези е трябвало да живеят най-многото българи по онова време, в развито общество управлявани от "доказани" владетели. Напоследък избухнаха разгорещени спорове дали тези лица въобще са имали титли. Оказа се, че при Чаталарския надпис проф.Златарски си е позволил да добави титлата "хан" без изобщо да я има в оригинала на гръцки. Официалната ни древна история явно се тресе от противоречия.  Много професионални историци обаче и днес, когато ги попитате за факти и доказателства, ще ви кажат първо, че вие не сте историк за да се съмнявате в каквото и да е и че "всичко е доказано отдавна" и трябва просто да им вярвате. Никой обаче не може да ви посочи къде да прочетете доказателството във вид с цитати и съждения, поне както го прави професор Brian Croke. Очудващо е, но много наши историци дори и днес си описват събития с изключителни детаили без да се чувстват задължени да посочват доказателства и аргументи, а някои дори ще ви нападнат по най-непристойни начини и при най-елементарния въпрос поставящ под съмнение древната ни официална история.  



Гласувай:


Вълнообразно


1. iliyanv - Този превод на Теофан е съмнителен и не е ясно от къде е взет:
13.02 17:32
"В тази година (494г.) така наречените българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек."

Това е официалния превод в ГИБИ : “През същата година така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях."
Май не са живели в Илирия и Тракия,а?
цитирай
2. bulgares - а вие къде виждате, че е взет от ГИБИ?
13.02 20:14
Както виждате, което е взето от ГИБИ е упоменато, че е взето от ГИБИ. Този превод е взет от книга от 1993г. и може да го намерите при желание. И как направихте извод, че не са живели в Тракия и то само на база на тази подробност? Ако написаното не ви харесва не го четете, но няма защо да пишете такава безумна глупост и да подвеждате другите читатели.

И интересно откъде са дошли според вас да нападат - от Украйна или от Марс?
цитирай
3. iliyanv - Автора, нъл туй ти казвам - посочи книгата
14.02 07:32
на д-р Ганчо Ценов. Да не би да се срамуваш от него? И обясни на читателския матрял кой превод и защо е правилния. Това е черешката на тортата, а не останалия текст, добре познат на грамотния читател.
Като влизаш на скорост, взимай по-добре завоите.
цитирай
4. bulgares - за д-р Ганчо Ценов
14.02 10:56
И с какво пък съм дал повод да се мисли, че се срамувам от Ганчо Ценов? Дай точно какво да запиша след цитата, което можеше да направиш и в началото и ще го запиша с благодарност. Поста ми е достатъчно дълъг за да вмъквам всичко и за Ганчо Ценов но връзка към цитат винаги е добре дошла. А пък ти ще обясниш проблема нашироко в твой пост.

И целта ми тук не е да се правя на умен, а да накарам хората да прочетат сами The chronicle of Marcellinus
цитирай
5. iliyanv - Алхимик, не се бъркай в дискусията ми с автора
14.02 15:55
Та, авторе, питам те още веднъж. Пиша бавно, за да можеш да разбереш въпроса. Няма такъв текст от Теофан, който ти си "взел назаем от д-р Г. Ценов". Текстът при Теофан, взет от Хронография (ГИБИ) е следният: “През същата година така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях."

Ако не обясниш разликата (в твоя вариант българите живеят в Тракия и Илирия) ще смятам, че се опитваш да измамиш лековерни и глуповати читатели като leonleonovpom2.
цитирай
6. didanov - здравей булгарес
14.02 16:41
поздравления за темата - много изчерпателна и стойностна информация си ни предложил, за това имам няколко въпроса:
1. несъмнено е имало българско присъствие в Илирик, Панония, Мизия и Тракия след 5 век сл.н.е., но моето впечатление е, че основната маса български племена се е намирала на север от Дунав, а не на юг. Как иначе да си обясним защо Велика България на Кубрат и Дулоба на Шамбат са на север от Дунава? Тази информация се подтвърждава и от "Именника..."
2. каква роля играят антите и склавите, които според сведенията също стават активни около Дунав през 5-6 век?
3. трябва ли да се прави разлика между българи в Тракия и Илирик и българите на Кубрат и Аспарух? Дали първите не са приели по-рано християнството от вторите?
Поздрави
цитирай
7. bulgares - здравей didanov
14.02 18:50
1.Това което виждам с очите си е, че Хронологията на Марцелин доказва наличието на изключително много българи, които са единственото съществено население освен византийците на 80км NW от вратите на Константинопол, което не отрича наличието на колкото и да е българи във Велика България. Думи на проф.Станислав Станилов археолог са, че освен няколкото съкровища по Днепър, (неясно на кого според мене) от Велика България няма открит и един камък или нещо друго. Кажи как да приемем, че са били повече от източници които вероятно не познавам? За този именник съм казал какво мисля.
2. За склавите, което е според мене топоним, поне на юг от Дунава (да оставим другите народи да си пишат историята сами) няма открит НИТО един артефакт. Някои претендираха, че такава е малко керамика описана от Живка Въжарова, но днешни археолози доказаха, че и за това няма основание. Вярвам на Теофилакт Симоката роден през 580г и живял в Константинопол, който в произведението си Historien говорейки за склавените ясно е казал "Гетите (това им беше старото име на тия варвари)". По памет за аварите, май Теофан беше казал, че е новото име на западните хуни.
3.Според мене ако изобщо има българи на Кубрат и Аспарух, те не са нищо по-особено от тези в Илирия, Тракия, Мизия и Панония. Но не са били и 100% от населението в тези райони. От Марцелин разбираме обаче, че са имали контрола над Мизия и Тракия.

За iliyanv: Не харесвам хора да се правят на умни по този начин. Ако желаят други да ти отговарят тук.
цитирай
8. didanov - здравей, струва ми се че пресилваш малко нещата
14.02 23:59
не само защото съкровището на Кубрат е едно от най-богатите.но нямаш обяснение защо България изниква на картата в северните причерноморски степи, а не например в Мизия или Илирик?
Доколкото разбирам поставяш под съмнение съществуването на Кубратови или Аспарухови българи? Това ме води до логичния въпрос - какви артефакти, съкровища или прочие са намерени в Тракия, Мизия или Илирик между 486 и 635 година в подкрепа за съществуване на българи на тези територии?
Поздрави
цитирай
9. didanov - едно допълнение по темата
15.02 00:14
В българския средновековен превод на Манасиевата хроника, има сведение, че към 491 г. българите започват да превземат „тази земя”, т.е. Мизия, именно минавайки до Видин (Бъдин), т.е. използват за атака земите на българите заселени около Лом и Видин.

„При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.„. Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника… (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123).

Това „преди това“ е времето на поканените от император Зенон българи в империята около 484 г., които атакуват около Лихнида (Охрид) готите на Теодорих Триариа.
цитирай
10. bulgares - Радвам се да обсъдим всичко с което не си съгласен
15.02 00:59
А трябват ли ни артефакти когато имаме Хрониката на Марцелин? Отвори книгата, изброени са всички копия достъпни днес:
6th cent T Codex Tilianus: Oxford, Bodleian Library, Auct. T. 11.26
11th cent. S Codex Sanctomerensis: St. Omer, Public Library 697
U Udine, Episcopal Library 14
12th cent. Brussels, Lat. 6439—6451
14th cent. R Paris, Bibliothèque Nationale, Lat. 4870
15th cent. Vienna, Nationalbibliothek 138
Venice, Biblioteca Marciana Lat. VL135
Oxford, Bodleian Library, Canon. script eccl. 193
Oxford, Bodleian Library, Canon. script. eccl. 96
Vatican, Urb. Lat. 382
Vatican, Palat. Lat. 818
Florence, Biblioteca Mediceae-laurenziana 58
Milan, Bibliotheca Ambrosiana C. 290
Toulouse, Bibliothèque Municipale 468 (excerpts only)32
Canterbury, St Augustine's Abbey 37933
16th cent. Berlin, Lat. 118

Аз го разбирам, че оригинален препис от 6-ти век е достъпен в Оксфорд във вид на Кодекс - старинна книга! Може да го пипнеш. Написано преди да се появят Аспаруховите българи! Книга изключително ценена на запад, виждаш до какви изводи е стигнал и австралиец, без да чете Ганчо Ценов. Хайде ти сега покажи нещо такова за Аспаруховите българи. Превода на Манасиевата хроника е много по-слабо според мене, чак от 1335г. Несравнимо е с Хрониката на Марцелин. Не отричам Велика България, но можеш ли да ми дадеш нещо неопровержимо за нея? Нещо не ми пасва обаче, Божидар Димитров беше казал, че книга не може да се запази повече от 600-800 години, а още не съм 100% сигурен дали горното копие е наистина от 6-ти век, ако можеш даже помогни.
цитирай
11. argilos - Здравейте!от мен един + за първия ...
15.02 03:47
Здравейте!
от мен един + за първия постинг и успех в търсенията. една забележка относно историята с лангобардите: победата на Одоакер над ругите е 487/8 (втората половина на V-век) по времето на 5-ия лангобардски крал Годеок. Времето на Агелмунд обаче, първият крал на лангобардите, когото убиват българите (П. Диакон), е около един век по-рано. И може би споменатият при похода на Констанций II срещу квадите през 358 г. крал Агилимундус (А. Марцелин) е лангобардският Агелмунд.
цитирай
12. iliyanv - Диданов, щом си решил да споделиш "мнението" си,
15.02 08:56
използвайки други "мнения" - работата при тебе е ясна. Сам си противоречиш, като дете от детската градина. Хем нямаш археологически доказателства за Стари велики Българии по целия святу Онгли и прочие простотии, хем излагаш точно обратното "мнение". Ми в днешно време дори Алхимика има "мнения". А хитът ти за "Дулоба на Шамбат" просто цепи Вселената.
цитирай
13. bulgares - пак за Ганчо Ценов
15.02 09:23
Тъй като бях бъзнат за Ганчо Ценов попрегледах книгата му. За голямо уважение е, но книгата му малко трудно се чете, все пак е писана преди 100 години. Та той казва, че това 494г е "партизанска борба" (как ли го е казал, преди появата на нашите велики партизани?)

Според мене присъствието на българите тогава може и да наподобява това, но е нещо по-слино
1.Защото са водили война с редовна армия, а партизаните я избягват
2.Партизани имаме при днешни държави с граници. Тогава граници с граничари май е нямало, дори и Гърция е била на парчета и който бие е владетел на територията без да се регистрира в ООН и да чака други държави да го признаят
цитирай
14. bulgares - Благодаря argilos
15.02 09:26
Ще прегледам въпроса внимателно.
цитирай
15. bulgares - Да
15.02 11:22
Възможно е Велика България да са и някакви князе в изгнание. При идването на римляните е нормално да избягат първо управляващите, а простолюдието да остане да бачка. Казвам само, че това за мене в момента са само хипотези тъй като в многобройните писания и дискусии не съм видял кратко обяснение с доказателствата за съществуването на Велика България. При всички слуачи не е била във Фанагория, освен ако не са били само група велможи. И как да е имало в нея огромен град, като не е открит от него още и един камък, а от Дългата стена на Анастасий се виждат много останки.
цитирай
16. didanov - "като не е открит от него още и един камък"
15.02 14:06
Напротив - с едно кликване в интернет ще ти покаже, че Фанагория е едно от най-важните руски археологически места и всяка година, стотици археолоци и студенти работят по разкопките. Вярно - голяма част от града е под водата, но намереното досега показва и ролята на града както по време на Античността така и през ранното Средновековие.
ето няколко филмчета за това:
https://www.youtube/watch?v=Jo4QxT_K4eU
https://www.youtube/watch?v=MKqTvywrQxM
цитирай
17. bulgares - значи съм написал глупост
15.02 16:09
Не съм ги разчел внимателно професорите археолози Рашо Рашев и Станислав Станилов. Те не казват, че във Фанагория няма открит и един камък, а че "Хипотезата, че Фанагория е столица на Велика България, не се подкрепя и от археологическите данни, според които през 7 век градът има съвсем малко население, разположено в участък на самия морски бряг, днес под морското ниво" (от Уики) и от Велика България няма доказано открито нищо друго освен няколко съкровища по Днепър. При всички случаи познанията ми са оскъдни по въпроса и бих желал да науча повече. А съкровищата по Днепър би ли казал силни аргументи, защо може да ги свържем с Велика България? Или ако имаш нови данни за разкопките от Фанагория? Всъщност и на филма се вижда, че е имало евреи, а те са имали писменост. И съм чел, че писаното от тях противоречи с тезата Велика България да е била там 642г.
цитирай
18. didanov - със сигурност има инфо за Велика България предимно на други езици
15.02 20:21
на мен Средновековието не ми е най-познато, но се радвам, че може да се коментира нормално с теб..така че добре дошъл в блога и успех с писането.
Колкото до Фанагория се оказва огромен град, като около 2 процента само са изследвани така че ще има какво да се каже още за него в бъдеще. И на мен ми се струва някак непонятно столицата на Кубрат да е била на море, като се има предвид, че българите не са се славили много като мореплаватели, повече като конници. А наличието на боеспособен флот е задължително за една столица на море. Фанагория обаче е била столица на Боспорското царство и била много добре защитена както от сушата така и от морето. Логично е да се предположи, че основаната опасност би трябвало да са степните народи, което дава възможност за снабдяване и бягство по море в случай на нужда. Дали и Кубрат не е имал подобни съображения вече е друг въпрос.
цитирай
19. shtaparov - "В тази година (494г. ) така ...
25.02 13:22
iliyanv написа:
"В тази година (494г.) така наречените българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек."

Това е официалния превод в ГИБИ : “През същата година така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях."
Май не са живели в Илирия и Тракия,а?

Кой правеше преводите в ГИБИ? Тюрколозите естествено- кога професионален фалшификатор ще си каже,че е изопачил историята- никога разбира се,затова не чакайте техните "преводи" да са спазили оригинала а точно обратното- очаквайте да са премълчали всички подробности като тази,които не са им изнасяли!
цитирай
20. shtaparov - Река Цурта не ще да е била около Цу...
25.02 13:40
Река Цурта не ще да е била около Цурулон (Чорлу),понеже там терените са предимно равнинни и надали да ги има ония високи брегове,за които говори летописеца. Името ЦУРТА не е византийско- Българско е и несъмнено означава ШУРТА (Шуртящата) а коя точно река е била наричана така,днес не е лесно да се каже но тя не ще да е била твърде малка и неизвестна,щом е споменато името й. Сега можем да допуснем,че това е някакъв древно-Български вариант на името,носено от река Арда чиито брегове на много места са стръмни а АРДА~ Шарда (Шурда,Шурта,Шуртяща) и това е единственото конструктивно предложение,което може да се даде до този момент.
цитирай
21. bulgares - извинявай
28.02 00:49
shtaparov написа:
Река Цурта не ще да е била около Цурулон (Чорлу),понеже там терените са предимно равнинни и надали да ги има ония високи брегове,за които говори летописеца. Името ЦУРТА не е византийско- Българско е и несъмнено означава ШУРТА (Шуртящата)


Нали не считаш за сериозно да оборваш Марцелин с това какъв бил терена до Цурта и каква била думата ШУРТА по народност? Името на реката съвпада много точно и как така след няколко години Атанасий ще строи само на 20км по-близо до Константинопол "Дългата стена срещу Българите?". Даваш ли си сметка каква е вероятността тези две събития да са независими? Да ти помогна с формула за изчиляване на вероятност при две независими събития ако искаш?

Нещо не ми се връзва и тази дума devastantes с "опустошавали"? Някой с познания по латински може ли да я коментира.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bulgares
Категория: История
Прочетен: 2291
Постинги: 1
Коментари: 41
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031